Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2HH0
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS121N2

Туристическа информация

Дата на публикуване: 20.08.2020
Последна актуализация: 18.01.2022

На територията на община Брезник има разнообразни забележителности и атракции, представящи богатото духовно и културно наследство на общината.

История и паметници на територията на община Брезник

“Цар Петър 927-967…
След това се издигна друг цар на име Селевкия и неговото прозвище бе Симеклит.
И този прочее излезе от планините наречени Витоша и отиде на полето наречено Романия.
И този създаде пет града на българската земя Пловдив, Срем, Брезник, Средец и Ниш.
Царува цар Селевкия 37 години и завърши своя живот под града Безник…”

Из “Сказание за Енох Исая”

Брезник е град с хилядолетна история. Той е един от първите пет български града и е основан заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. От известните ни досега макар и оскъдни исторически писмени и археологически данни се вижда, че Брезнишко има богато историческо минало. Налице са материални останки още от епохата на траките от първото хилядолетие до н.е. Интензивен живот тук е имало и през римската императорска епоха, както може да се заключи от многобройните оброчни плочки и пластични изображения, надгробни могили и монетни находища.
От епохата на Втората българска държава и османското владичество са запазени руини, църкви и манастири, повечето от които за съжаление са обезличени от времето. С интересни събития е наситена и епохата на Възраждането – от където се вижда какъв е бил животът на населението и борбите му срещу притесненията на османската власт.
Брезник е играл важна роля в живота на българската държава. Оставени са ни в наследство средновековни паметници на културата. От особено значение са църквата “Света Петка”, класното училище, мегалитния храм-кладенец “Пусто Гърло”, Църногорския и Билинския манастир, останки от средновековни църкви, къщи с архитектурна и художествена стойност /къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклиите къщи в с. Ръжавец/. В почти всички населени места в общината има църкви от епохата на Българското Възраждане и войнишки паметници с национално и местно значение.
Много добре е било развито и просветното дело. Килийни училища е имало в Билинския манастир, църквата “Света Петка” и в някои брезнишки села. В 1869 г. в гр. Брезник, се основава първото класно училище, в което е учителствал Димитър Тонджаров от Самоков. По негова инициатива в града било открито и читалище.
Значителни промени са настъпили в Брезнишкия край за периода от Освобождението до средата на 20 век. в социално-икономическо и демографско отношение. В това време настъпва прелом в живота на населението и в облика на населените места. Така в гр. Брезник възниква промишленост. Индустриализацията от своя страна довежда до съществени структурни промени в града и в селата. 

КАТАЛОГ НА ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА В ОБЩИНА БРЕЗНИК

ОБЕКТ

МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ

ВИД

КАТЕГОРИЯ

ЗАБЕЛЕЖКА

1

Църква “Света Петка”

гр. Брезник

Архитектурно-художествен паметник на културата

Национално

 

2

Храм-паметник “Свети Георги Победоносец”

гр. Брезник

Исторически и художествен паметник

Местно

 

3

Средновековна църква “Свети Петър”

гр. Брезник

Археологически паметник

Национално

 

4

Сградата на класното училище /сега музей/

гр. Брезник

Исторически паметник

Местно

 

5

Паметник на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г.

гр. Брезник, градската градина

Войнишки паметник

Архитектурен тип и спада към официално утвърдената категория паметници в България, на които се отдава военна чест

 

6

Паметна морена на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г.

гр. Брезник, местността “Чуряк”

Войнишки паметник

Местно

 

7

Паметник на загиналите във войните от 1912 -1913 г. и 1915-1918 г.

гр. Брезник, в района на бившето военно поделение

Войнишки паметник

Архитектурен тип и спада към официално утвърдената категория паметници, на които се отдава военна чест.

 

8

Паметник на загиналите в отечествената война 1944-1945 г. и на загиналите борци против фашизма 1923-1944 г.

гр. Брезник

Исторически паметник

Местно

 

9

Паметна плоча на загиналите за Родината от с. Ноевци, Брезнишка околия през 1912-1913; 1915-1918; 1944-1945 г.

с. Ноевци

Войнишки паметник

Местно

 

10

Черногорски манастир “Св. Безсребърници Козма и Дамян” и манастирска църква

с. Гигинци

Архитектурен и художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

11

Билински манастир “Св. Архангел Михаил” и манастирска църква

с. Билинци

Архитектурен и художествен паметник

Национално

От епохата на Българското Възраждане

12

Църква “Свети Йоан Богослов”

с. Банище

Художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

13

Църква “Св. Николай”

с. Бегуновци

Художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

14

Църква “Св. Троица”

с. Извор

Архитектурен и художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

15

Църква “Св. Архангел Михаил”

с. Горна Секирна

Художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

16

Паметна плоча на загиналите в антифашистката борба 1944 г.

с. Горна Секирна

Исторически паметник

Местно

 

17

Църква “Св. Неделя”

с. Долна Секирна

Архитектурен и художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

18

Паметник на загиналите във войните от 1912 – 1918 г.

с. Долна Секирна

Войнишки паметник

Спада към официално утвърдената категория паметници, на които се отдава военна чест.

 

19

Църква “Света Петка”

с. Долни Романци

Художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

20

Паметник на загиналите във войните 1912-1918 и 1944-1945 г.

с. Горни Романци

Войнишки паметник

Спада към официално утвърдената категория паметници, на които се отдава военна чест.

 

21

Църква “Света Петка” /в селото/

с. Долни Романци

Археологически паметник

Национално

Средновековна църква

22

Паметник на загиналите във войните 1912-1913; 1915-1918; 1944-1945 г.

с. Завала

Войнишки паметник

Спада към официално утвърдената категория паметници, на които се отдава военна чест.

 

23

Паметник на загиналите в антифашистката борба и отечествената война 1941-1945 г.

с. Красава

Войнишки паметник

Местно

 

24

Църква “Св. Николай”

с. Ноевци

Художествен паметник

Национално

От епохата на Българското Възраждане

25

Манастирска църква “Свети Николай”

Между селата Ребро и Кривонос

Архитектурен и художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

26

Църква “Св. Пророк Илия”

с. Режанци

Архитектурен и художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

27

Църква “Св. Св. Кирил и Методий”

с. Садовик

Архитектурен и художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

28

Църква “Св. Вмч. Георги”

с. Сопица

Архитектурен и художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

29

Църква “Успение Богородична”

с. Слаковци

Архитектурен и художествен паметник

Местно

От епохата на Българското Възраждане

30

Мегалитен храм-паметник “Пусто Гърло”

с. Гърло

Археологически паметник

Национално

 

31

Къща-близнак /турска къща/

с. Кошарево

Архитектурен и художествен паметник

Местно

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: В каталога не са включени исторически местности, тракийски крепости, надгробни могили, антични селища, тракийски гробища, останки от средновековни църкви.

Туристически обекти


ЦЪРКВАТА “СВЕТА ПЕТКА” - намира се в югоизточната част на град Брезник в подножието на хълма “Бърдото”. Датира от ХV – ХVІ в. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка и е полувкопана в земята. Според преписките в черковните книги е разрушена от Кара Феиз – прочут еничар кърджалия през 1804 г. Изградена е наново през 1818 г. Архитектурата, запазените стенописи и икони имат висока историческа и художествена стойност. Църквата “Света Петка” е обявена за архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение.

Съществува предание, според което в града е имало средновековен манастир – “Бреза манастир”, който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото “Брезнишко седмопрестолие”. Върху основите на “Бреза манастир е построена църквата “Света Петка” . От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.

През мрачните векове на робството тя е единственият символ на поруганата българска вяра, огнище на българската духовност и просветно средище. През епохата на Българското Възраждане пак тя е в основата на процесите на духовното обновление на населението на Граово. След Освобождението, по време на Сръбската окупация брезничани се събират отново при своя духовен символ на българщината – църквата “Света Петка”, този път да изразят по категоричен начин българската принадлежност.

Запазена и до днес тя е духовна покровителка на град Брезник. Действащ духовен храм.

ХРАМ – ПАМЕТНИК “СВЕТИ ГЕОРГИ” – намира се в централната градска част, действащ духовен храм. Замислен от брезнишкото патриотично население в началото на ХХ век. Основите са осветени и положени на 27.10.1927 г. от митрополит Стефан. Плановете са дело на арх. Смирнов, проектирал и строил храм-паметника “Александър Невски” и арх. Кантарджиев. Храмът е осветен на 21.06.1948 г. от епископ Пимен.

Църквата е внушителна по обем – събира до 700 души. Олтарът е дървен, с икони в класически стил, без стенописи. Има изготвени проекти за изографисване на църквата и построяване на камбанария. Набират се средства за реализиране на проектите.

КЛАСНОТО УЧИЛИЩЕ – стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров. Сградата на класното училище е запазена и до днес. В нея се помещава читалищната музейна сбирка.

ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ В СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА ОТ 1885 Г. – намира се в градската градина

За да съхрани спомена за епичната битка и саможертвата на героите, гражданството на Брезник поема инициативата за издигане паметник на загиналите в битката 48 български войници и опълченци.

През месец май 1896 година е създаден инициативен комитет с председател подполковник Касабов и секретар-касиер Иван Калев. Според запазената част от архива на комитета с волни парични пожертвования активно подкрепят инициативата офицерите от І-ви Пехотен полк, дислоциран в Брезник , изпълненото с патриотични чувства гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е издигнат в западната част на града, по проект на военен инженер кап. Лудогоров. Паметен в историята на града остава денят 15 юни /по стар стил/ 1903 г., когато се провежда събора Видовден. На този ден с тържествено литийно шествие костите на загиналите и погребани в местността “Бърдото” 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на новостроящият се паметник.

Паметник от архитектурен тип и спада към официално утвърдената категория паметници в България, на които се отдава военна чест.

На лицевата страна на паметника има следният текст:

“На храбро загиналите 48 български юнаци от отряда на капитана Кисова в боя на 6-ий ноемврий 1885 г. при защитата на гр. Брезник против нашествието на сърбите”

На гърба:

“В царуването на Негово Царско Височество Фердинад І Княз Български. Въздигнат от гр. Брезник на 15-ий юний 1903 г.”

ЦЪРНОГОРСКИ МАНАСТИР “СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН” е изграден в началото на ХІХ век над стара, разрушена до основи църква. Манастирът има по-ранна история, свързана с развалините на стар средновековен манастир “Св. Св. Козма и Дамян”  в подножието на връх “Китка”. Манастирът, според преданието, съществувал още от Второто българско царство, от времето на Асеневци. Бил един от оцелелите след нашествието на турците  и бил културен и търговски център на българите от няколко съседни околии – Софийско, Радомирско, Пернишко, Брезнишко и Трънско. Когато бил основан Пиротският панаир, тамошните турци не могли да търпят такова съперничество и предизвикали кървав конфликт в деня на храмовия празник на манастира. Сред посечените бил и присъстващият там софийски митрополит, който издъхнал във “Владишка планина”. След тази случка манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му.

Към 1819 година бил основан сегашният манастир, на около половин час път северно от старото му място, в една низина, край извор. Сегашният манастирски комплекс се състои от жилищна сграда и манастирска църква.  Жилищната сграда, разположена Г-образно, представлява двуетажна постройка с дървени стълби и чардак.

Според надписа на западната страна, манастирската църква е изградена в началото на ХІХ век и има два строителни периода. От първия църквата еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална сграда с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно на запад е построен полукръгъл притвор. Своеобразната овална форма на притвора е самобитна българска и се среща още при църквите в с. Пенкьовци и с. Конска.

Манастирската църква е обявена за архитектурен паметник. Живописта по стените е нанасяна три пъти, като последното е от 1886 г. Образите са изпълнени в така наречения народен стил от образописеца Георги Попалексов.

Ктитори на манастира били поп Здравко и поп Игнат от с. Бегуновци. За да получат разрешение за възстановяване на манастира, подарили на Кара Феиз два угоени бивола, заедно с юларите и чуловете им. За построяване на манастира са били събирани помощи от околното население.

Основоположниците оставили за своето благородно дело приписка, залепена върху задната корица на едно “Софроние” – първата старопечатна, на новобългарски език книга.

Ктиторът на църквата деда Алекса, е нарисуван в цял ръст от южната страна на църквата.

Извън манастира, в западна посока, са били манастирските кошари, овчарници и плевници. През турско имуществото му било значително. Както е разказвал дядо Алекса Витанов от Кошарево / р.1877/, през турско манастирът имал 1200 декара ниви и ливади, 800 овце с по десетина овчари и чираци, 60 говеда, добивал е 1500 кръстници жито, имал е собствена мандра. Всяка година на храмовия празник / 14 ноември по ст. ст./ - “Св. Врач” – ставал нощен пазар.

Днес манастирът се обитава от монаси и е действащ. Извършват възстановителни и укрепителни ремонтни дейности.

ХРАМ-КЛАДЕНЕЦ “ПУСТО ГЪРЛО” – на 3 км от с. Гърло и на 8 км. от гр. Брезник в местността “Пусто гърло” под връх “Кула” е открит и проучен от проф. Димитрина Митова – Джонова, храм на изворната вода. Въз основа на откритите при проучването му материали, той намира пряка връзка с предноазиатската  култура “нураги” и с предноазиатската култова архитектура. Храмът датира от къснобронзовата епоха – ХІV – ХІІ в. пр. Хр.

Най-кратката характеристика го определя като подземно, водоемно култово съоръжение, състоящо се от две помещения – толос и дромос.  Южната част на храма е вкопана в земята. Седем метра дълъг коридор – дромос, с тринадесет стъпала отвежда в кръгла зала – толос, в чийто център над извора е изграден 5 м. дълбок кладенец. Толосът има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените  стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисковия принцип. Представител е на общество, овладяло каменната строителна техника и прилагаща я в най-съвременния й вид. Тук при една ранна  и примитивна строителна техника са застъпени полусферичен свод и арка – строителни постижения , които едва столетия по-късно ще бъдат въведени във всеобщата европейска архитектура.

Белег на голямата източносредиземноморска строителна техника е и стъпаловидното покритие в низходящ ред на дромоса.

Това са основните белези, които придават уникалния характер на храм-кладенеца от с. Гърло не само за нашата страна и Балканите, но и за континенталния европейски ареал.

Засега той е единствен представител на културата “нураги” у нас и представлява особен научен интерес.

ЖЕЛЯЗНА МИНЕРАЛНА ВОДА

Местността “Бърдото” е прочута с “желязната” минерална вода, която извира от южната страна на хълма в местността “Лесков дол”. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически  и физиологически свойства, железният минерален извор в гр. Брезник притежава лечебни свойства, които са привличали вниманието на болни и здрави хора още в далечното минало. Затова са допринесли и външните свойства на водата – жълтеникаво-ръждива със стипчив вкус.

Високите лечебни свойства и въздействието на Брезнишката минерална вода са били познати на населението от града и околностите му и тя е била широко използвана с лечебна и предпазна цел за укрепване и възстановяване на здравето. Била е издигната в култ и е наречена “Светата вода”.

Исторически бележки за минералната вода датират от освобождението ни от османско робство. За нея са писали Михал Юркевич /1879 – 1904/, В. Попов /1890 – 1891/, Г. Златарски /1902/.

През 1903, 1905 и 1906 година редица лекари изследват минералната вода. За нея пишат проф. д-р Т. Петров, проф. д-р Ст. Велинов, проф. Михов и много други.

През 1927, 1937 и 1938  инж. химикът Ас. Азманов прави нови химични анализи на водата и изтъква ценния й химически състав и физикохимически свойства.

През периода 1937 – 1940 г. се пишат редица статии и се изнасят доклади за нейните лечебни свойства от проф. Ватев, д-р Дайски, проф. Велинов, който я и прилага при лекуване на анемично болни при клинична обстановка. Със съдействието на д-р Дайски се извършва и химически анализ в гр. Вроцлав /Полша/, в централния балнеологичен институт под ръководството на главния асистент д-р Дьоркендьорфер, който потвърждава високите лечебни свойства на водата.

През 1928 г. дирекция “Природни богатства” при Министерство на търговията за първи път каптира водата и я отвежда в чешма.

През 1929 г. по инициатива на местните жители се прави малък циментов открит басейн.

Започват редица научноизследователски проучвания с Брезнишката минерална вода – експериментални с животни, и клинични с хора.

В същото време в районната болница в Брезник, по приложение на водата върху анемиите, заболявания на храносмилателния тракт /язвена болест, гастрити, колити/ работят и местните лекари, които получават много добри резултати, изнесени на научни конференции и сесии.

През 1962 г. Брезник е утвърден официално като курорт и е издадена инструкция за начина на употреба на желязната минерална вода за лечение чрез пиене.

Състав. Свойства.

Брезнишката минерална вода принадлежи към сулфатно-железните води и в сравнение с други води, които съдържат много повече желязо, има изразен метален и стипчив вкус. Водата се влияе от външни условия и по специално от въздуха /кислорода/, от излагането на светлина /ултравиолетовите лъчи/. Ето защо, за да се запази в бутилиран вид, е необходимо да се стабилизира с витамин “С” или винена киселина. Тъй като тя е богата на желязо, лекото й утаяване не е пречка за приемането й и не намалява лечебната й стойност. Въпреки че запазва свойствата си чрез стабилизиране, най-добър лечебен ефект се получава при ползването й по възможност в прясно състояние направо от извора.

Последните изследвания са показали, че Брезнишката минерална вода съдържа 23 вида съставки – най-много сред нашите минерални води, които й придават още по-голяма стойност и ценност като лечебна минерална вода и разширяват показанията й за лечение и профилактика извън нейното известно и утвърдено действие като антианемично средство.

Приложение:

Въз основа на общата характеристика на Брезнишката минерална вода като природно желязно терапевтично средство и на биологичните и фармакологичните действия на посочените химически съставки и свойства, както и на дългите наблюдения и на обширните научни проучвания, проведени чрез многобройните експерименти  и клинични изследвания, с положителност могат да се изброят следните показания за лечение: лечение на анемии; заболявания на храносмилателния тракт; заболявания на имунната система; кожни заболявания и др.

Състояние:

Имайки предвид големите лечебни и профилактични стойности на Брезнишката минерална вода, винаги се е споделяло мнението за крайната необходимост от построяването на съоръжения и използването на този безценен дар.

За да съхрани това богатство за поколенията общинската администрация набеляза мерки и предприе необходимите възстановителни строителни и други мероприятия. Реализиран е  проект  “Желязна минерална вода”.

Места за отдих

ХОТЕЛ – РЕСТОРАНТ “БЪРДОТО”

Хотелът е разположен край гр. Брезник, в местността - лесопарк Бърдото и е обграден от борова гора на 850 м надморска височина. Хотелът разполага с 2 апартамента, една тройна стая и 17 двойни стаи. Комплексът е изцяло климатизиран. Разполага с ресторант, лоби бар, конферентна зала и външен бар с открит басейн и Wi-Fi интернет достъп.

 На територията на хотела е изграден радиолюбителски клуб.

За контакти и резервации: e-mail: bardotto@abv.bg , 0888 59 16 72, 0887 60 00 04

ХИЖА “БРЕЗИТЕ” се намира в лесопарк Бърдото и отстои на 1,5 км от центъра на града. Разполага със съвременна модерно обзаведена леглова база – 8 двойни стаи, със самостоятелни санитарни възли.

Лятна градина, традиционна кухня, добри възможности за отдих и занимания. Възможности за организиране на семейни тържества.

Работно време – всеки ден от 12:00 до 24:00 часа

Телефон за контакти : 07751/30-79 ; 0889 481 375

Местността “Бърдото” предлага и много добри условия за туризъм и отдих на открито – беседки, открити навеси, барбекюта, алеи.

КОМПЛЕКС ЗА ОТДИХ И РИБОЛОВ "яз. Слаковци" - предлага отлични условия за почивка и спортен риболов. Намира се на 15 км от гр. Перник и 45 км от столицата. Комплексът разполага с модерни бунгала, разположени в красива черешова градина.

От месец май 2008 г. Комплекс Слаковци разполага и с модерен хотел-ресторант. Телефон за контакти и резервации: 0889 316 172, 0887 255 951,
e-mail: slakovci@krakra.net

Банкова сметка : BGN BG15UBBS80021059481712 банка ОББ.

BIC КОД UBBS BGSF Асен Асенов

АКВА ПАРК "КОНЦА" с. Конска

РЕСТОРАНТ "РИБКАТА" яз. Бегуновци

Традиционни празници

Населението на Граово – Брезнишкия край, има богат духовен живот и непреходни културни традиции. Този край е един от най-интересните във фолклорно отношение, със съхранен колоритен диалект и архаични форми, разкриващи богатството и красотата на родния език.
Най-забележителни прояви на местния фолклор включват: обредната поезия, танца, музиката, фолклорните игри /сурвакарските обичаи/, юнашкия епос.

От незапомнени времена в гр. Брезник се е съхранил и битува уникалният събор „Видовден”, който се провежда винаги на Видовден /28 юни/.

„ВИДОВДЕНСКИ ЛЕТОПИСИ“ – ФИЛМ ПОСВЕТЕН НА „ГРАОВСКИ СЪБОР ВИДОВДЕН“®2020

Съборът на Видовден е бил най-големият в Граово. Той се е провеждал от незапомнени времена на 15 /28/ юни на мястото Стари Видовдън, включено в обширната местност Кална бара, землище на с. Бабица, Брезнишко. Това място било маркирано с оброчен паметник. Най-ранни сведения за събора черпим от разказите на стари хора, чиито спомени се отнасят някъде около 50-те години на ХІХ век.
Срещу деня на събора жените и девойките от Брезник и селата излизали в ранни зори, за да събират водата, която се задържала при дъжд в чашките, образувани от листата на растението “Вида” /“баба Вида”/
Съборът на Видовден продължавал три дни. Първият ден бил за подготовка, за настаняване на сергиите, въртележките и др. Вторият ден бил истинският събор. На третия ден се разотивали всички съборяни, местни и пътуващи търговци вдигали сергиите.
С годините спонтанните изяви на съборяните като непосредствени участници в този най-голям за Граовския край празник, си отиват, заменят ги организираните фолклорни програми. Естрадата на събора „Видовден” дава възможност за изява на нови народни творци.
От 1977 г. Община Брезник организира Граовски фолклорен събор, като акцента пада върху многочасова програма, изнасяна на специално построена естрада в местността „Бърдото”.
От 1990 г. е възстановено името на събора „Видовден”. Сега той се провежда в града. Сергиите плътно са наредени от двете страни на чаршията. Програмата се изнася пред читалището, тя е запазила своя автентичен характер и статут. Съборът „Видовден” продължава да ни привлича със своите ценности, които не бива да бъдат пренебрегвани. Тяхна обща черта е стремежът към възможно най-голяма автентичност и неподправеност на изпълненията, проличава желанието за пълнота в показа на различните дялове от народното художествено творчество. На този празник, така очакван и желан от жителите и гостите на града, граовецът излива душата си, възражда традицията, съхранява граовския дух.

Обичаят “Сурова” е един от най-жизнерадостните зимни народни обичаи в Брезнишко. Той се провежда всяка година на 13 и 14 януари – Васильовден, в селата от Брезнишка община, а дни по-късно се пренася и по улиците на града.
За обичая „Сурвакари”, в Брезнишко наричан “Сурова”, оскъдни сведения намираме у М. Арнаудов, Д. Мартинов и Хр. Вакарелски. Задълбочено изследване върху обредното съдържание на обичая в Брезнишко и съвременното му състояние е направила етнографката Цветана Манова. Нейно е и проучването, свързано със женитбената страна на обичая.
Сурвакарските игри водят началото си от далечни езически времена. Свързани са с културата на античното, вероятно тракийско население на Балканите, но носят и многобройни славянски черти.
Обичаят има древни езически корени и богата обредна символика. Той се прави за прогонване на злите сили, за здраве и плодородие.
Обичаят „Сурова” е запазил и до днес непроменена богатата си обредна символика – прогонване на злите сили, пожелания за здраве и плодородие.
В наши дни, в селата от Брезнишко – Кошарево, Долна Секирна, Ръжавец, Банище, Гигинци, Ноевци, Непразненци, Бегуновци, Слаковци, Сопица, Велковци, Садовик този народен обичай е жив и до днес. Той продължава да се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари /Васильовден по стар стил/.
В него участват млади мъже, деца и вече нерядко жени. Местното население ги нарича „суровишкаре”, „мечкаре”.
Нощта на 13 срещу 14 януари мъжете от групата се събират в някоя къща, преобличат се, слагат на главите си маските – ликовете и рано призори тръгват да обхождат всички домове.
През целия ден селата в Брезнишко се огласят от хиляди звънци. Това е един истински народен празник – всяка година от древни времена до днес.
Обичаят „Сурова” се посреща с изключителен интерес от местното население. Той ни дава ясна представа за богатството и жизнеността на народните обичаи, за индивидуалните особености и значение на местния автентичен фолклор.
Община Брезник, читалище “Просвещение” и читалищата от другите населени места в общината всяка година организират и пренасят празника и в гр. Брезник, за да може това уникално шествие, което ще премине по улиците на града да го видят и „гражданите”, да прогонят злите сили, с пожелание за богата реколта, здраве и плодовитост на хората и животните. Преглед на сурвакарските игри се провежда няколко дни след провеждането му в селата от Брезнишко. С ритуалния си богослов за здраве, плодородие и добруване сурвакарските игри превръщат този ден в най-красивия празник за жителите и гостите на града.
На този ден по улиците на града потича пъстроцветна река от чудновати вестоносци, танцуващи ликове и грохот на тежки звънци, дошли да възвестят по един уникален начин победата на доброто над злото.

Лазаровден или Лазарица се празнува на осмия ден преди Великден. Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Той е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите в града, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на града.

Тодоров ден - в съботния ден от първата седмица на Великия пост отбелязваме Тодоровден. Празникът е смесица от християнството и езическото наследство, което е типично за българските религиозни обичаи. Всичко на този ден е свързано с конете, а най-атрактивната част са конските надбягвания, известни като кушии.
Организирането и провеждането на конните надбягвания се извършва от читалищата и кметствата в селата Слаковци, Велковци и Ноевци. Провежда се в местност между селата Слаковци и Ноевци.

Спасовден е народното название на християнския празник Възнесение Господне. Чества се 40 дни след Великден и винаги в четвъртък - последния, седми Велики четвъртък.
Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите (самодивите). Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване.
Читалищата от цялата община и църковните настоятелства отбелязват този ден с даване на курбан на оброчен камък в местността „Бърдото”
 

Календарен план, литературно наследство

Програма за развитие на читалищната дейност на територията на община Брезник през 2019 год.

Землячески събори през 2020 г.

Културен календар за 2020 г.
 

Културен календар за 2022 г.
Дата на публикуване: 18.01.2022