Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O94
Z7_PPGAHG8001LQD0Q5EB3TVQ1QI3
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KB5

с. Сопица

Дата на публикуване: 09.03.2021
Последна актуализация: 22.03.2021

Село Сопица се намира в планински район, в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник. Селото е в котловина, която се намира между четири височини, боровата гора „Глог“, „Дървен кръст“, „Стойков рид“ и „Круша“. През селото текът две рекички, като едната извира от местността „Пуста ливада“, а другата от местността „Соленик“, двете се вливат в центъра на селото в една и тя се влива в река „Конска“, която минава през местността „Ливагие“.

Данни показват, че на мястото на днешното село Сопица, е имало селище още от времето на траките. От някои археологически находки, които са открити в землището на с. Сопица се установява, че то е на повече от две хилядолетия. В местността „Мали глог“ / „Султан тепе“ е намерен релеф на тракийски конник с кратък надпис. Има и няколко тракийски надгробни могили, които допълват далечната история на селото. В земите на днешното село Сопица и в цялата област Граово е живяло тракийското племе „агриани“, споменава Тукидид, както и други две племена – „илеи“ и „граеи“.

Едно от културните забележителности на Сопица е църквата „Свети Георги“. Тя се намира в североизточната част на селото, на една от най-високите части. Тя е стара средновековна сграда, която най-вероятно е строена в 1810 г. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка. Тя спада към едноапсидните църкви от късното Средновековие, характерни за Горнострумския район и Знеполе. В двора на църквата се намира кръст, наподобяващ бременна жена. Той е намерен на най-високото място в селото – Големи глог. Смята се, че кръстът е на ордена на Тамплиерите, но се оказва че всъщност формата на кръст е характерна за нашия край. Кръстът е оброчен и на него се изнася курбан за свети Георги и също има предание, че който го докосне и силно вярва получава изцеление на мъката или болестта си. 

Друга забележителност на селото е сградата на вече бившето начално училище „Свети свети Кирил и Методий", която е построена през 1935 г., сега там е кметството на селото. Първото училище в селото е било построено веднага след Освобождението от османска власт. Училището се е състояло от две стаи с коридор над мазе за дърва. По това време се е писало на плоча с калем, а след това с перо и мастило. Още една забележителност на селото са двете тракийски могили, които са отбелязвали т.нар. Железарски път. Едната се намира в местността Чифлик, където се е намирал основен средновековен кръстопът, а другата в местността Корачев кръст.

В Сопица е имало обичай при голяма суша да се правят молебени, да се обикаля полето. Вайдудулка: момиче, облечено в дрипи, го поливат с вода, за да вали дъжд. На церемонията по молебена и обикалянето по полето се пее в хор „Кръсти носим Бога, молим дай Боже дъжд“. Друг обичай е имало при буря и градушка, чукат по връшника от подницата и викат „Пренеси го Джермане у гора“. На Еремия децата от селото чукат с машата по тенекия и викат „бегайте змии и гущери, утре е Еремия“, обикаляйки около къщата. Когато дойде месец март, вечерта на първи март момите от селото заравят под камък червен конец и ако на сутринта под камъка има червей или буболечка момата ще се омъжи през годината. Има и обичай на Нова година сутринта момите в къщата да изхвърлят рано сутрин боклука на бунището и да чакат, ако долети сврака – ще се омъжат. При сватбите е имало обичай да се празнуват три дена. С музика и хоро се е водела булката на чешма за вода, там булката е чупела стомна, след това се вадел чеиза и раздавали дарове, обещавали са се дарения на булката, и накрая се вадела брачната риза на булката. Друг празник е Тодорица, като преди кошията през селото да започне, се прави обиколка на църквата. На Йордановден (Богоявление) се е правил водосвет. През нощта се слага кръста в котел с вода и ако замръзне – годината ще бъде здрава. Прави се наддаване за кум и който даде най-голяма сума става кум и вади кръста. На Ивановден ергените в селото заграждат рекичката и във вира довеждат оженените през годината мъже и с дрехите ги хвърлят във водата за здраве. На Заговезни поклади се коли пиле, палят се огньове, правят се оратняци и се въртят, като се произнасят думите: „Ората, копата дай бабо момата“. След това се прескача огъня да не хапели бълхите. На Гергьовден се коли агне и се носи в църквата да му чете попът молитва, за което получава плешка, след това се носи във фурната да се пече и се сяда на софрата. На Гергьовден и на Димитровден се ценят момци за слугуване и цигани за пасене на селските говеда и свине, провежда се и стрижбата на овцете и се изкарват на егрек. 

През последната седмица на месец юни се провежда събора на селото.