Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2OE5
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12SP5

Забележителности

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 17.05.2021

ЦЪРКВАТА “СВЕТА ПЕТКА”

Намира се в югоизточната част на град Брезник в подножието на хълма “Бърдото”. Датира от ХV – ХVІ в. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка и е полувкопана в земята. Според преписките в черковните книги е разрушена от Кара Феиз – прочут еничар кърджалия през 1804 г. Изградена е наново през 1818 г. Архитектурата, запазените стенописи и икони имат висока историческа и художествена стойност. Църквата “Света Петка” е обявена за архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение.

Съществува предание, според което в града е имало средновековен манастир – “Бреза манастир”, който заедно с шест черкви издигнати по възвишението около града образувал прочутото “Брезнишко седмопрестолие”. Върху основите на “Бреза манастир е построена църквата “Света Петка” . От него са останали каменни надписи, части от колони, бронзови и сребърни кръстове и църковна утвар, част от които са използвани в строителството на новата камбанария и направата на новата камбана.

През мрачните векове на робството тя е единственият символ на поруганата българска вяра, огнище на българската духовност и просветно средище. През епохата на Българското Възраждане пак тя е в основата на процесите на духовното обновление на населението на Граово. След Освобождението, по време на Сръбската окупация брезничани се събират отново при своя духовен символ на българщината – църквата “Света Петка”, този път да изразят по категоричен начин българската принадлежност.

Запазена и до днес тя е духовна покровителка на град Брезник. Действащ духовен храм.

ХРАМ – ПАМЕТНИК “СВЕТИ ГЕОРГИ”

Намира се в централната градска част, действащ духовен храм. Замислен от брезнишкото патриотично население в началото на ХХ век. Основите са осветени и положени на 27.10.1927 г. от митрополит Стефан. Плановете са дело на арх. Смирнов, проектирал и строил храм-паметника “Александър Невски” и арх. Кантарджиев. Храмът е осветен на 21.06.1948 г. от епископ Пимен.

Църквата е внушителна по обем – събира до 700 души. Олтарът е дървен, с икони в класически стил, без стенописи. Има изготвени проекти за изографисване на църквата и построяване на камбанария. Набират се средства за реализиране на проектите.

КЛАСНОТО УЧИЛИЩЕ

Стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител е бил Димитър Тонджоров. Сградата на класното училище е запазена и до днес. В нея се помещава читалищната музейна сбирка.

ПАМЕТНИК НА ЗАГИНАЛИТЕ В СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА ОТ 1885 Г.

Намира се в градската градина

За да съхрани спомена за епичната битка и саможертвата на героите, гражданството на Брезник поема инициативата за издигане паметник на загиналите в битката 48 български войници и опълченци.

През месец май 1896 година е създаден инициативен комитет с председател подполковник Касабов и секретар-касиер Иван Калев. Според запазената част от архива на комитета с волни парични пожертвования активно подкрепят инициативата офицерите от І-ви Пехотен полк, дислоциран в Брезник , изпълненото с патриотични чувства гражданство и населението на околните села. През 1903 г. паметникът е издигнат в западната част на града, по проект на военен инженер кап. Лудогоров. Паметен в историята на града остава денят 15 юни /по стар стил/ 1903 г., когато се провежда събора Видовден. На този ден с тържествено литийно шествие костите на загиналите и погребани в местността “Бърдото” 48 български войници и опълченци са пренесени и положени в основите на новостроящият се паметник.

Паметник от архитектурен тип и спада към официално утвърдената категория паметници в България, на които се отдава военна чест.

На лицевата страна на паметника има следният текст:

“На храбро загиналите 48 български юнаци от отряда на капитана Кисова в боя на 6-ий ноемврий 1885 г. при защитата на гр. Брезник против нашествието на сърбите”

На гърба:

“В царуването на Негово Царско Височество Фердинад І Княз Български. Въздигнат от гр. Брезник на 15-ий юний 1903 г.”

ЦЪРНОГОРСКИ МАНАСТИР “СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН”

Изграден е в началото на ХІХ век над стара, разрушена до основи църква. Манастирът има по-ранна история, свързана с развалините на стар средновековен манастир “Св. Св. Козма и Дамян”  в подножието на връх “Китка”. Манастирът, според преданието, съществувал още от Второто българско царство, от времето на Асеневци. Бил един от оцелелите след нашествието на турците  и бил културен и търговски център на българите от няколко съседни околии – Софийско, Радомирско, Пернишко, Брезнишко и Трънско. Когато бил основан Пиротският панаир, тамошните турци не могли да търпят такова съперничество и предизвикали кървав конфликт в деня на храмовия празник на манастира. Сред посечените бил и присъстващият там софийски митрополит, който издъхнал във “Владишка планина”. След тази случка манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му.

Към 1819 година бил основан сегашният манастир, на около половин час път северно от старото му място, в една низина, край извор. Сегашният манастирски комплекс се състои от жилищна сграда и манастирска църква.  Жилищната сграда, разположена Г-образно, представлява двуетажна постройка с дървени стълби и чардак.

Според надписа на западната страна, манастирската църква е изградена в началото на ХІХ век и има два строителни периода. От първия църквата еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална сграда с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно на запад е построен полукръгъл притвор. Своеобразната овална форма на притвора е самобитна българска и се среща още при църквите в с. Пенкьовци и с. Конска.

Манастирската църква е обявена за архитектурен паметник. Живописта по стените е нанасяна три пъти, като последното е от 1886 г. Образите са изпълнени в така наречения народен стил от образописеца Георги Попалексов.

Ктитори на манастира били поп Здравко и поп Игнат от с. Бегуновци. За да получат разрешение за възстановяване на манастира, подарили на Кара Феиз два угоени бивола, заедно с юларите и чуловете им. За построяване на манастира са били събирани помощи от околното население.

Основоположниците оставили за своето благородно дело приписка, залепена върху задната корица на едно “Софроние” – първата старопечатна, на новобългарски език книга.

Ктиторът на църквата деда Алекса, е нарисуван в цял ръст от южната страна на църквата.

Извън манастира, в западна посока, са били манастирските кошари, овчарници и плевници. През турско имуществото му било значително. Както е разказвал дядо Алекса Витанов от Кошарево / р.1877/, през турско манастирът имал 1200 декара ниви и ливади, 800 овце с по десетина овчари и чираци, 60 говеда, добивал е 1500 кръстници жито, имал е собствена мандра. Всяка година на храмовия празник / 14 ноември по ст. ст./ - “Св. Врач” – ставал нощен пазар.

Днес манастирът се обитава от монаси и е действащ. Извършват възстановителни и укрепителни ремонтни дейности.

ХРАМ-КЛАДЕНЕЦ “ПУСТО ГЪРЛО”

Намира се на 3 км от с. Гърло и на 8 км. от гр. Брезник в местността “Пусто гърло” под връх “Кула” е открит и проучен от проф. Димитрина Митова – Джонова, храм на изворната вода. Въз основа на откритите при проучването му материали, той намира пряка връзка с предноазиатската  култура “нураги” и с предноазиатската култова архитектура. Храмът датира от къснобронзовата епоха – ХІV – ХІІ в. пр. Хр.

Най-кратката характеристика го определя като подземно, водоемно култово съоръжение, състоящо се от две помещения – толос и дромос.  Южната част на храма е вкопана в земята. Седем метра дълъг коридор – дромос, с тринадесет стъпала отвежда в кръгла зала – толос, в чийто център над извора е изграден 5 м. дълбок кладенец. Толосът има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените  стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисковия принцип. Представител е на общество, овладяло каменната строителна техника и прилагаща я в най-съвременния й вид. Тук при една ранна  и примитивна строителна техника са застъпени полусферичен свод и арка – строителни постижения , които едва столетия по-късно ще бъдат въведени във всеобщата европейска архитектура.

Белег на голямата източносредиземноморска строителна техника е и стъпаловидното покритие в низходящ ред на дромоса.

Това са основните белези, които придават уникалния характер на храм-кладенеца от с. Гърло не само за нашата страна и Балканите, но и за континенталния европейски ареал.

Засега той е единствен представител на културата “нураги” у нас и представлява особен научен интерес.

ЖЕЛЯЗНА МИНЕРАЛНА ВОДА

Местността “Бърдото” е прочута с “желязната” минерална вода, която извира от южната страна на хълма в местността “Лесков дол”. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически  и физиологически свойства, железният минерален извор в гр. Брезник притежава лечебни свойства, които са привличали вниманието на болни и здрави хора още в далечното минало. Затова са допринесли и външните свойства на водата – жълтеникаво-ръждива със стипчив вкус.

Високите лечебни свойства и въздействието на Брезнишката минерална вода са били познати на населението от града и околностите му и тя е била широко използвана с лечебна и предпазна цел за укрепване и възстановяване на здравето. Била е издигната в култ и е наречена “Светата вода”.

Исторически бележки за минералната вода датират от освобождението ни от османско робство. За нея са писали Михал Юркевич /1879 – 1904/, В. Попов /1890 – 1891/, Г. Златарски /1902/.

През 1903, 1905 и 1906 година редица лекари изследват минералната вода. За нея пишат проф. д-р Т. Петров, проф. д-р Ст. Велинов, проф. Михов и много други.

През 1927, 1937 и 1938  инж. химикът Ас. Азманов прави нови химични анализи на водата и изтъква ценния й химически състав и физикохимически свойства.

През периода 1937 – 1940 г. се пишат редица статии и се изнасят доклади за нейните лечебни свойства от проф. Ватев, д-р Дайски, проф. Велинов, който я и прилага при лекуване на анемично болни при клинична обстановка. Със съдействието на д-р Дайски се извършва и химически анализ в гр. Вроцлав /Полша/, в централния балнеологичен институт под ръководството на главния асистент д-р Дьоркендьорфер, който потвърждава високите лечебни свойства на водата.

През 1928 г. дирекция “Природни богатства” при Министерство на търговията за първи път каптира водата и я отвежда в чешма.

През 1929 г. по инициатива на местните жители се прави малък циментов открит басейн.

Започват редица научноизследователски проучвания с Брезнишката минерална вода – експериментални с животни, и клинични с хора.

В същото време в районната болница в Брезник, по приложение на водата върху анемиите, заболявания на храносмилателния тракт /язвена болест, гастрити, колити/ работят и местните лекари, които получават много добри резултати, изнесени на научни конференции и сесии.

През 1962 г. Брезник е утвърден официално като курорт и е издадена инструкция за начина на употреба на желязната минерална вода за лечение чрез пиене.

Състав. Свойства.

Брезнишката минерална вода принадлежи към сулфатно-железните води и в сравнение с други води, които съдържат много повече желязо, има изразен метален и стипчив вкус. Водата се влияе от външни условия и по специално от въздуха /кислорода/, от излагането на светлина /ултравиолетовите лъчи/. Ето защо, за да се запази в бутилиран вид, е необходимо да се стабилизира с витамин “С” или винена киселина. Тъй като тя е богата на желязо, лекото й утаяване не е пречка за приемането й и не намалява лечебната й стойност. Въпреки че запазва свойствата си чрез стабилизиране, най-добър лечебен ефект се получава при ползването й по възможност в прясно състояние направо от извора.

Последните изследвания са показали, че Брезнишката минерална вода съдържа 23 вида съставки – най-много сред нашите минерални води, които й придават още по-голяма стойност и ценност като лечебна минерална вода и разширяват показанията й за лечение и профилактика извън нейното известно и утвърдено действие като антианемично средство.

Приложение:

Въз основа на общата характеристика на Брезнишката минерална вода като природно желязно терапевтично средство и на биологичните и фармакологичните действия на посочените химически съставки и свойства, както и на дългите наблюдения и на обширните научни проучвания, проведени чрез многобройните експерименти  и клинични изследвания, с положителност могат да се изброят следните показания за лечение: лечение на анемии; заболявания на храносмилателния тракт; заболявания на имунната система; кожни заболявания и др.

Състояние:

Имайки предвид големите лечебни и профилактични стойности на Брезнишката минерална вода, винаги се е споделяло мнението за крайната необходимост от построяването на съоръжения и използването на този безценен дар.

За да съхрани това богатство за поколенията общинската администрация набеляза мерки и предприе необходимите възстановителни строителни и други мероприятия. Реализиран е  проект  “Желязна минерална вода”.

https://www.livechatalternative.com/